Начало | Архив | Гробокопачът от Плейнфийлд

Гробокопачът от Плейнфийлд

Архив 0 Прочетено: 3499 Кратка връзка
Размер на шрифта: Decrease font Enlarge font
Гробокопачът от Плейнфийлд
[caption id="attachment_8069" align="alignleft" width="345"]Ед Гийн Ед Гийн[/caption]

Норман Бейтс от „Психо“, Ледърфейс от „Тексаско клане“, Бъфало Бил от „Мълчанието на агнетата“. Всеки един от тях е вдъхновен от една истинска история – неописуемите престъпления на един човек: Ед Гийн.

Престъпленията на Гийн са извършени както срещу живите, така и срещу мъртвите. Извратените дела на един болен, обсебват умовете на цяла Америка. А и не само.

„Фермер – отшелник задържан за брутална смърт на жена“


Ужасяващите събития се случили в Плейнфийлд ( Уисконсин). През есента на 1957 година, то е дом на 700 души. Тихо място в централната част на щата – железария, магазин за храни, един-два ресторанта, кръчма. Градчето прилича на много други от Уисконсин. Всичко това се променя през един студен уикенд с едно загадъчно изчезване и едно ужасяващо откритие. Събота, 16 ноември 1957г. – началото на ритуал в Уисконсин – лов на елени. В Плейнфилд мъжете ловуват не за удоволствие, а за прехрана. Железарията на Бърнис Уордън е особено тиха през онази сутрин. 58- годишната собственичка изчезва мистериозно. Когато синът и се е върнал от лов, забелязал, че в железарията е безпорядък. Имало е кръв по пода. При разпита се споменава редовен клиент, който е бил там предната вечер, за да провери цената на антифриза – Ед Гийн, 51- годишен ерген, който живее в изолирана ферма извън града.

[caption id="attachment_8070" align="alignright" width="188"]Железарията на Бърнис Уордън Железарията на Бърнис Уордън[/caption]

През онази вечер, два часа след обявяването на Уордън за изчезнала, шерифът и неговият помощник се отправят към фермата на Гийн.

 

 

 

Вратите били заключени. Полицаите реашават да погледнат в бараката. Когато влизат, един от полицаите усеща, че нещо го докосва по рамото. Обръща се и насочва фенерчето си натам. Натъква се на Бърнис Уордън - обезглавена, висяща от гредите на тавана.

Ед Гийн е задържан още същата вечер. Докато той стоял в килията си в областния затвор, полицаите продължили обиска в бараката, а после влезли и в дома му. Вътре попаднали на шокираща гледка – изкорменото тяло на Барнис било само последното  „творение“ на Гийн. На видномясто, из цялата къща били подредени зловещи човешки останки – купи направени от човешки черепи, нанизи от зърна на гърди, шнур за завеси от женски устни, абажур от човешка кожа, столове – тапицирани с човешка кожа, маски от одраните лица на жертвите. С всяко ново откритие, ситуацията ставала по-ужасяваща.

 

[caption id="attachment_8068" align="alignleft" width="364"]Къщата на семейство Гийн Фермата на семейство Гийн[/caption]

Накрая намерили една кафява хартиена торба, в която имало женско лице. Полицаите го идентифицирали – местната жителка Мери Хоган, която изчезнала преди три години.

Ед Грийн отказвал да говори със следователите. Тогава полицаите го попитали за трупа на Барнис Уордън и тогава Ед започнал да си признава. Той с готовност съдействал на полицията. Единственото, което е поискал – парче ябълков пай, поръсено със сирене. В крайна сметка Гийн признава само за 2 убийства – тези на Бърнис Уордън и на Мери Хоган. Останалите му „творения“ били от останки, откраднати от местното гробище.

Психолозите смятат, че лудостта му е преминала границата веднага след смъртта на майка му. Внезапно осъзнал, че без майка си, не знае какво да прави. Прибирал се в празния си дом, без електричество, без канализация и напълно изолиран. Майка му го оставила ужасен от човешкия контакт, особено от жените. Самотата обаче го накарала да търси негова собствена извратена компания. Започнал да посещава местните гробища нощем. Ед четял некролозите и бил обсебен от скоро – починалите. Той разбирал кога ще бъде службата и отивал там през нощта. Отварял гроба и изваждал тялото . Използвал мъртвите тела като заместител за нещата, които правил с майка си.

Копнежите на Ед Гийн достигнали брутални нива. Не се знае дали Ед е имал сексуални контакти с труповете, но определено проявявал канибализъм. И когато оскверняването на мъртвите не било достатъчно да задоволи морбидните импулси на Гийн, започнал да посещава кръчмата на Хогън, собственост на Мери Хогън.

На 8 декември 1954 година, един фермер се отбил в кръчмата да купи сладолед за дъщеря си. Той влязъл в бара и разбрал,че нещо не е както трябва. На пода имало кръв и разпилени пари. Тогава Мери Хогън изчезва безследно. Вероятно Гийн е виждал в нея майка си, тъй като тя е била също толкова властна жена. Възможно е и по този начин да е искал да я доведе в дома си като невеста.

[caption id="attachment_8075" align="alignright" width="138"]Ед Грийн Ед Грийн[/caption]

На 6 януари 1958 година, започнали изслушвания, за да се определи дали Ед Гийн е способен да се яви на делото за убийството на Бърнис Уордън. Лекарите свидетелствали, че той страда от шизофрения. Склонен бил към халюцинации и самозаблуди (Вярвал, че е инструмент Божи, способен да възкресява мъртвите). Той говорел за най-неописуемите ужаси така, сякаш разказвал как отива до магазина да си купи продукти. Накрая докторите констатирали, че всичко може да се проследи до майка му.

След процеса, съдията постановил, че Ед Гийн е невменяем според закона и не може да бъде съден.  Той бил изпратен в Централната Щатска болница за умствено болни в Уисконсин.

През 1868 година лекарите на Гийн написали писмо до съда, в което обяснили, че той вече е годен да бъде съден. След  9 дневен процес, Ед е обявен за виновен. 62 – годишния Гийн е изпратен в болницата до края на живота си.

[caption id="attachment_8074" align="alignleft" width="200"]Гробът на Ед Грийн Гробът на Ед Грийн[/caption]

 

На 26 юли 1984 година,  той умира след дълга борба с рака. Ед Гийн е погребан в гробището в Плейнфийлд до своята майка, недалеч от гробовете, които осквернявал години по-рано.
гробокопач Ед Грийн Плейнфилд
общо: | показване:
Captcha

Оценка на новината

5