Начало | Анализи | Показания на Бойко Стоянов, физически убиец на Димитър Стаматов - Мастара

Показания на Бойко Стоянов, физически убиец на Димитър Стаматов - Мастара

Малцина си спомнят днес за това самопризнание на безработния бургазлия Бойко Стоянов, който е осъден на 20 г. затвор за разстрела на месарския бос Димитър Стаматов-Мастара.
Анализи 0 Прочетено: 1823 Кратка връзка
Размер на шрифта: Decrease font Enlarge font
Показания на Бойко Стоянов, физически убиец на Димитър Стаматов - Мастара 2 юли 2004 г. Полицаи съпровождат Бойко Стоянов, подсъдим за убийството на Димитър Стаматов-Мастара до залата на Бургаския съд.

“През пролетта на 2000 г. в хотел “Приморец” се срещнах с Пламен Дишков-Кела. Той ми предложи да убия Мастара. Думите му бяха: Ще свършиш ли тая работа?”...

Малцина си спомнят днес за това самопризнание на безработния бургазлия Бойко Стоянов, който е осъден на 20 г. затвор за разстрела на месарския бос Димитър Стаматов-Мастара. То е направено по време на разпит, продължил от 16 до 21,50 ч на 4 декември 2002 г. и оформен по реда на чл. 210 ал.3 от НПК. Три-четири месеца по-късно Стоянов се отрича от него, най-вече в частта, която се отнася за Кела.

Малцина си спомняха и за Кела до преди няколко дни, когато той застана пред Върховния касационен съд (ВКС) и поиска делото за убийството на Мастара да бъде възобновено. Появата му в Съдебната палата ни върна към годините, когато гангстерските престрелки определяха дневния ред в страната.

“Оправдаването на издирвания по цял свят бос от СИК Пламен Дишков означава нова война в Бургас.”

Тези думи се отнасят за човека с келявия прякор. Произнесени са - познайте от кого? - от главния секретар на МВР Бойко Борисов. Годината е 2004-а, когато Кела е оневинен за смъртта на Мастара. Апелативният съд отменя тази оправдателна присъда обаче и при второто гледане на процеса сикаджията получава решетки за две десетилетия.

“Самопризнанията на Бойко Стоянов, дадени на 4 декември 2002 г., се подкрепят от достатъчни по обем други доказателства”, безапелационни са магистратите. (Публикуваме ги по-долу, за да провокираме размисъл за правораздаването, времената и нравите).

Съдят Кела задочно, защото той напуска България три дни след знаковото убийство и Интерпол го издирва в чужбина цели 9 години. Заловен е миналото лято в Португалия и оттогава е най-одумваният обитател на затвора в Бургас.

“Всеки осъден задочно има право да поиска делото му да се гледа и в негово присъствие”, твърдят неговите адвокати. Върховните съдии скоро ще кажат дали са съгласни.

На 21 ноември (в деня на убийството на Мастара - б.а.) се качих на покрива на блок 33 в кв. “Братя Миладинови” - признава Бойко Стоянов при разпит. - Легнах с пушката върху картон, защото беше студено и мокро. До към 13,30 ч лежах и гледах през процепа дали Димитър Стаматов ще се появи. Колата му беше там. По едно време взех да се разколебавам. Изпитвах страх. И преди това съм обещавал на Кела, че ще свърша работата, но съм се разколебавал...

Когато взе да наближава 15,30 ч, у мен се загнезди друг страх - че ако не убия Стаматов, ставам заплаха за поръчителя и има опасност да убият мен, както и да направят нещо на сина ми и майка ми.

По едно време Стаматов се появи с охраната си, пресякоха булеварда и влязоха в кафе “Младост”. Стояха там 30 минути и се върнаха... Машинално взех пушката... Той застана в един момент с гръб към мен. Това ме предразположи инстинктивно да стрелям. Бързо се прицелих, като кръстчето във визьора беше 2 пръста под линията на плешките му. През цялото време се надявах да не го убия, а само да го раня. По този начин хем щях да свърша работата, хем да остане жив.

Екзекуцията

Стрелях един път. Шумът беше много, много силен и не можах да видя дали съм уцелил. Пуснах пушката, опитах се да се изправя, но първо не успях, тъй като бях схванат от страх. Тръгнах към капандурата. Там, върху комините бях оставил торбичка с къри и червен пипер. Поръсих обилно пушката със сместта (известен прийом срещу следови кучета - б.а.). Свалих си куртката, сложих я в сака, поръсих и него с пипер и тъй като се погнусих, хвърлих го в шахтата...

Съжалявах много, разкайвах се и слизах по стълбите. Стигнах вкъщи, съблякох се чисто гол и се преоблякох. Всичко това направих, тъй като бях инструктиран от Пламен Дишков-Кела да изхвърля всичко. Изхвърлих шомпола и пълнителя навътре в морето. До един контейнер до дискотека “Ескейп” изхвърлих торбите с обувките и дрехите.

С Тодор Неделчев (третия осъден съучастник в убийството - б.а.) се видяхме след 17 ч на следващия ден в кафето на хотел “Приморец”. Дойде и Пламен Дишков. Без да се гледаме, ми каза: “За парите - както сме се разбрали, но аз тръгвам за Варшава и сега нямам. Ако искаш, изчакай един човек да ми донесе пари.” Не изчаках, след малко си тръгнах.

В понеделник се срещнахме пак с Тодор. Докато пътувахме в неговата кола, той бръкна в джоба на якето си. Аз се стреснах и се дръпнах. Опасявах се, че може да ме убият. Тодор извади една пачка банкноти от по 100 долара, увити с ластик - бяха общо 10 000 и ми ги подаде...

Повече пари от Тодор не съм получавал, макар уговорката ми с Кела да беше за 100 000 лв. Първоначално ми беше казал 50 000 лв., но после като видя, че се забавям с изпълнението на поръчката, качи на 100 000... Думите му бяха: “Хубаво де, сега имам пари, 100 000 ще стигнат ли?”

При разговорите ни аз много пъти съм го питал защо иска да убие Мастара. Отговорът му беше: “Абе, аз нямам нищо срещу него, но той защо толкова ме мрази?” Споменавал ми е за смъртта на Димо Черпана и Добрин Кафето (двамата бяха убити, а Дишков ранен от взрив, заложен през януари 2001 г. пред “Фенси клуб латино” в Бургас - б.а.)

(Съдът: “Подсъдимият Стоянов не е имал личен мотив да ликвидира Стаматов. Показанията на свидетели доказват, че между Стаматов и Дишков от години е имало конфликти - икономически и лични. У Дишков е било формирано убеждение, че пострадалият е поръчал атентат срещу него през 2001 г. и желаел да отмъсти. Дишков открито се заканвал на Стаматов, че ще го “направи на салам” и “ще го очисти от пазара физически”. Безспорно е установено, че Дишков като “застраховател” е рекетирал Стаматов за процент от печалбата на фирмата му” - пишат съдиите в мотивите за 20-годишните присъди)

По-рано Пламен ми беше казал да взема един пистолет “Макаров” от Тодор Неделчев. Имах и оптически мерник. Използвах го като бинокъл да гледам Мастара. Имах и фотоапарат. Купих лента, за да снимам къщата на Мастара в с. Банево, за да покажа снимките на Пламен.... Направих 2 кадъра от пътя Ветрен - Бургас, да покажа пред Пламен, че работя по поръчката и да оправдая парите, които ми се даваха за разходи... Пламен ми даваше лично дребни суми - от 100-200 лв., общо са ми дадени 2000-3000 лв.

(Съдът: “Дишков е знаел, че Стоянов е безработен и изпитва финансови затруднения. Знаел е също, че той се познава добре със Стаматов, че последният посещава всеки ден строящия се хотел, че в района живее бившата съпруга на Стоянов с детето им, затова внушил на Стоянов, че, проследявайки жертвата, няма да предизвика нейното съмнение”.)

Аз продължавах да следя Мастара. Направи ми впечатление, че ходи често в кафе “Младост”. Пламен ми предлагаше да го убия от покрива на кафето. После ми предложи да го убия със снайпер - казваше, че е интелигентна работа и е безопасно. Дори ми показваше от неговата тераса в хотел “Приморец” как да стане. Даде ми и учебник по криминалистика - да го чета и да се уча.

След като Мастара почна да строи хотел, той беше почти всеки ден на строежа или в кафето. Тогава забелязах мястото горе на блока. Беше подходящо за стрелба. Показах го на Пламен. Той се съгласи оттам да стрелям. Преди да избера мястото, Пламен ми беше предал пушката.

Във вторник или сряда се срещнах с Пламен пред хотел “Приморец”. Той ми каза : “Ти нищо не вършиш!” Това ме жегна, тонът му беше като заплаха. “Ако няма да свършиш работа, кажи ми, аз да намеря други хора да я свършат!” - тези негови думи ме накараха да се замисля, че евентуално мога да бъда убит. И реших да се кача на покрива и да се опитам да свърша работата...

Страхът

(Съдът: “Дишков има съществена роля в убийството. Характеристичните му данни, изведени от показанията на свидетелите, сочат, че жестокостта и отмъстителността са негови качества. Всявал е страх у противниците си. Ролята му на лидер в града дълги години е предизвиквала възмущение в обществото.”)

Познавам човека и знам на какво е способен. Знам, че има големи финансови възможности, дори ми казваше, че ако стане нещо с мен, може да ме изкара невменяем. Казваше ми, че има големи връзки. Тези негови връзки ме притесняваха повече, отколкото парите му. И аз съм убеден, че той ги има тези връзки и възможности да повлияе на делото.

“Големи връзки”, “възможности”? Ето тема, която би могла - макар да е покрита с 10-годишна давност - да оправдае разноските за едно ново разследване.

Бойко Стоянов Кела Пламен Дишков - Кела Димитър Стаматов - Мастара
общо: | показване:
Captcha

Оценка на новината

5