Начало | Крими | Майката на Соломон Паси била модел в забранената картина “Родопска сватба”

Майката на Соломон Паси била модел в забранената картина “Родопска сватба”

Крими 0 Прочетено: 30 Кратка връзка
Размер на шрифта: Decrease font Enlarge font
Майката на Соломон Паси била модел в забранената картина “Родопска сватба”
Студентката по медицина Лили Узунова Иван Пеев, директор на Художествената галерия в Смолян “Родопска сватба” на Анастас Стайков е видяна от 35 хил. души, но соцкритиците я отхвърлят. 21-годишната тогава Лилия Узунова е била студентка по медицина в ПловдивХудожникът Анастас Стайков рисувал 7 г. сватбата между мюсюлманка и християнинПубликата харесва творбата. В Пловдив, където е експонирана през 1958 г., 35 хил. души плащат вход, за да я видят. След това е скрита Д-р Лилия Паси, майка на председателя на Атлантическия клуб и бивш външен министър Соломон Паси, е била модел в дискусионната картина “Родопска сватба”.Картината с размери 4 на 2,50 м е рисувана от смолянския художник Анастас Стайков няколко години и е завършена през 1957 г.След 60-годишно митарстване, тъй като е отречена от тогавашната културна критика, тя имаше повторна премиера след нейната реставрация и вече е изложена в зала №3 на Художествената галерия в Смолян. Там има пространство, отговарящо на размера ѝ, и достатъчно дистанция, за да се разгледа. Сега към картината отново има засилен интерес.21-годишната тогава Лилия Узунова е била студентка по медицина в Пловдив. Съпругата на художника Анастас Стайков ѝ е била асистентка в университета по биохимия.“Стайков ме накара да се облека в народна носия и отидох у тях - живееха на една пресечка на главната улица в Пловдив.Молеше ме да се движа по една пътека, а той заставаше отпред и снимаше с фотоапарат. Той ме извика мен за главен герой. По-нататък другите хора как ги е събирал и рисувал, дали са близки и познати, не знам. Стана ми много приятно да се върна назад във времето - някъде към 1953-а. Да се върна към младостта си, като прочетох статията на “24 часа”.Бях забравила за този епизод от живота си”, спомня си г-жа Паси.Семействата на младата студентка и това на художника, който е от Смолян, се познавали още от родопския град. Бащата на Лилия Паси - Петър Узунов, бил търговец и са били приятели с художника. “Доколкото се ориентирам по тази картина, не е достатъчно ясно, за да мога да кажа има ли прилика с майка ми, или няма прилика в тогавашните ѝ години. Майка ми е от чисто християнско семейство, в нейното семейство няма мохамедански корени. Това не пречи обаче ликът ѝ да е бил в основата на образа на булката, която в случая е мюсюлманка.Самият Стайков искал моделът да бъде сниман с фотоапарат, а не да присъства физически - докато рисува картината”, казва синът Соломон.Майка му е от Узуновия род в Смолян. Наскоро направили дори хроника на големия род и стигнали до няколкостотин имена. Предстои тя да се обнародва, каза Соломон Паси.Къщата на Лилия Узунова е между Чинара и Водопада в Смолян.“Критиката беше затова, че е отдал много голямо значение на външния вид, на детайла и цветовете. Социалистическият реализъм е липсвал. Та по този повод картината изчезна.За много кратко беше изложена, аз дори не успях да я видя, покриха я”, спомня си майката на Соломон Паси.Ендокриноложката д-р Лилия Паси се жени междувременно за големия български философ, изкуствовед и културолог Исак Паси и животът ѝ след това не е свързван с картината, в която е прототип.Не си и спомня за по-късни срещи с Анастас Стайков.Запозната е обаче с разразилата се дискусия за творбата му. Художникът е наречен “ретрограден”, а за картината се твърди, че е далеч от изискванията на партийната критика за времето си. Появяват се над 30 публикации във вестници и списания, което я превръща и в много обсъждана в родното изобразително изкуство. Публиката обаче я харесва. В Пловдив, където е експонирана през 1958 г., 35 хил. души плащат вход, за да я видят. Обикновено при посещение на други окръжни изложби в Пловдив по онова време максимумът е 2-3 хил. души.Талантливият Стайков, обиден от всичко това, за около 15 години не докосва бои и четки, а след това започва да рисува в съвсем друг стил.За “Родопска сватба” той отделя почти 7 г. Снимал е десетки хора, за да отсее всяка една от 80-те фигури в голямото платно. Откупувал е бъклици, стомни, павурчета, тепелъци и др., за да е по-правдив в рисуването.Миналата година дъщеря му Мария, която е професор по биохимия в Канбера, Австралия, ги дари на Етнографския музей в Пловдив.“Близки ми разказаха как вуйчо ми - Стефан Стайков (съвпадението на фамилиите е случайно) е бил сниман от художника за прототип на централната фигура на младоженеца в картината. Снимката, на която той е в народна носия, е описана и я предадох в историческия музей в Смолян”, казва Йорданка Цветкова.Покрай вуйчо ѝ, който е бил бръснар, са снимани още хора в кв. “Райково”, добавя Цветкова. По разкази на хората в Смолян повече от фигурите в картината са прототипи на реални хора.Дългогодишният директор на музея Никола Дамянов при повторната премиера на “Родопска сватба” след реставрацията ѝ, обяви, че разпознал трима души.“За да я внесем в галерията след реставрацията ѝ се наложи да демонтираме част от стъклената стена над входа на сградата, тъй като размерът е голям. Махнахме една от страните на красивата рамка”, казва директорът на Художествената галерия в Смолян Иван Пеев.“Родопска сватба” вече е собственост на държавата След като е скрита за публиката в края на 50-те години, е била по много учреждения, където не е съхранявана добре - сгъвана е и от това имало следи, грундът бил повреден, а боите променени с времето.“Била е предадена в галерията, но документите ѝ не бяха изрядни. След реставрацията, която продължи около 2 г., с дъщерята на художника Мария Стайкова изготвихме удостоверение на български и английски от нотариус в Австралия”, обясни Пеев.В галерията има още 15 картини на Стайков.Всъщност той е първият от Смолян, завършил академия, и де факто е и първият професионален художник. След смъртта му през 1998 г. е обявен за почетен гражданин, а на негово име има кръстена улица в кв. “Каптажа”. Сподели Приятел Tweet Още: Соломон Паси: Тръмп иска Нобелова награда за мир, която вероятно ще сподели с Ким Чен Ун Соломон Паси: Тръмп е напълно обсебен от срещата с Ким Чен Ун Соломон Паси: Доналд Тръмп и Ким Чен Ун може да си поделят Нобеловата награда за мир

Източник: Цялата информация

Няма етикети за тази новина
общо: | показване:
Captcha

Оценка на новината

0